За книгата: година / Текст на корицата...моят бъдещ Юда, един от двамата ми Юди, се оказа точно зад мен. Така се запознахме с него. Той веднага показа отличното си познаване на моята работа: „Защо, Едуард Вениаминович, написахте поемата „Саратов“? Били ли сте в Саратов? – попита ме той. За да се прочете стихотворението „Саратов“, беше необходимо поне веднъж да се получи стихосбирката „Руски“, публикувана в Мичиган през 1979 г. в тираж от само три хиляди екземпляра. Следователно той прочете този рядък сборник. Тогава не успях да му отговоря нищо смислено, само измърморих нещо като... „Саратов? Е, тъй като това е типично руски град...” Сега мога да отговоря: “От дълбините на времето аз видях бъдещето, Дима. Преди 33 години (стихотворението е написано през 1968 г.) научих, че ще ме предадеш в Саратов.” Когато вратата на килия № 24 на Лефортовската крепост се затвори след мен на 9 април, внезапно си спомних края на това пророчество. , както се оказа, стихотворение, и изстина от ужас...